Китай поведе в термоядрената надпревара с технологичен триумф, който засенчва Европа

Светът е на прага на енергийна революция, а темпото вече се диктува от Азия. Китайските учени постигнаха исторически крайъгълен камък в рамките на мащабния проект CRAFT, приключвайки финалните тестове на най-мощния свръхпроводящ магнит за термоядрен синтез, създаван някога. Това технологично чудо служи като директен мост между международния експериментален реактор ITER във Франция и бъдещите търговски централи. С този ход Пекин дава сериозна заявка да изпревари европейския проект DEMO и първи в историята да включи изкуствено слънце към националната си електрическа мрежа.

Конструирането на този уникален компонент отне шест години денонощен труд. Става дума за фундаментален елемент от т.нар. тороидална магнитна система, чиято задача е да индуцира мощен ток и да генерира плазма в работната камера на бъдещия реактор. Тъй като температурата на плазмения стълб ще надхвърли умопомрачителните 100 милиона градуса по Целзий, магнитното поле е единствената бариера, която може да задържи това изпепеляващо вещество в центъра на термоядрената „поничка“, не позволявайки му да докосне и мигновено да изпари стените на съоръжението.

Мащабите на китайската разработка буквално респектират. Всеки отделен D-образен сегмент от магнитната намотка има внушителните габарити от 21 на 12 метра и тежи колосалните 582 тона. Това го прави с близо една трета по-голям от аналозите, проектирани за европейския ITER, а акумулираната в него магнитна енергия е три пъти по-висока. Макар изработването на първия прототип да отне години, учените са категорични, че производствената технология вече е напълно отработена и следващите компоненти ще напускат заводите значително по-бързо.

Паралелно с това, на площадката CRAFT беше тестван и централният соленоид на системата, който надмина и най-смелите очаквания. По време на изпитанията на максимална мощност, устройството демонстрира перфектна стабилност при протичането на ток от 60 килоампера, съхранявайки над 6 мегаджаула енергия. За сравнение, европейският еквивалент в ITER е разчетен за значително по-скромните 46 килоампера, което ясно показва технологичното превъзходство на новата китайска архитектура.

Пътят на азиатската суперсила в тази сфера започна скромно през 90-те години на миналия век с покупката на руския реактор Т-7. Само за няколко десетилетия обаче страната извървя огромно разстояние, създавайки изцяло собствения токамак EAST през 2006 г. Сега погледът е насочен към неговия наследник BEST, чието запалване и получаване на първа плазма е насрочено за следващата година. Крайната цел е ясна: до средата на следващото десетилетие Китай планира да въведе в експлоатация първата в света работеща експериментална термоядрена електроцентрала CFETR, оставяйки останалите глобални играчи в ролята на догонващи.